Темата е малко специфична, та затова мислих, мислих какво заглавие да й поставя и избрах това. Защо?

По принцип говоря толкова рядко за любов, чувства и т.н., че ме хваща срам. Вълнуват ме толкова различни неща, че някак си просто ей така да се разговоря... мне! Това е лично!
Ето защо, съзнавайки това, ще попитам: Страх ли ви е да кажете "Обичам те!" ? Някои хора го изпитват, но не го признават. Други пък не знаят дали точно това, което чувстват е обич и трябва ли да го казват. Трети - ги е срам и т.н. Има толкова много случаи, че накрая ти писва от всичко и си казваш: "Любов...? По-добре да си падам по шоколад!"

Ще съм доволна и на лаконични отговори, тъй като самата аз никога не бих писала в подобна тема. А защо я пускам? За да се успокоя, че хората повече обичат, отколкото просто говорят за любовта.

"За да се успокоя, че хората повече обичат, отколкото просто говорят за любовта."
Много ми хареса причината за пускането на темата. ;)
Споделям същата надежда.
Мисля, че ПОказването на обичта носи сладост и радост, но и думите, изказани с това чувство и в признаването му, са ценни.
Поздрави :))

да си падам по шоколад

Аз казвам, че на моменти наистина е по-хубаво да си падам по шоколад. Той винаги е сладък, не създава проблеми, винаги е в състояние да ти подобри състоянието, да напомни на формона неговата функция, а и той не е малък (говоря за големите шоколади).
НО от друга гледна точка е по-хубаво да си "падам" по любовта. Тя не е калорична, а напротив, колкото повече я консумираш, толкова по-добре се чувстваш физически, тя ти предоставя емоции, които един шоколад...да ме извинява, но колкото и да е сладък... не може да ти даде. А и любовта е нещо, което никога няма да ти накърти!

А относно "Обичам те" - силни думи, но не за слаби хора.

от тезите ти относно консумацията и състоянието но нямам време. Шоколада не убива нали? затова го предпочитаме - независимо дали е фин млечен или марципан
Всеки с мнението си :))

А любовта убива ли? ... А тогава аз защо съм жива? Или не съм?