„Добрите акробати не си гледат ноктите по средата на скока“

Никога не ми се е случвало да видя наистина добър акробат, но пък си мисля, че не е нужно да имаш подобни умея, за да се разбере смисъла на цитата.

Всъщност  като „добър акробат” може да се определи всеки, който постига това, което иска, т.е. този, който знае кога, къде, как и колко! Понякога е нужно само това да си най във своята си област, за да бъдеш „добър акробат”…не е необходимо да разбираш от всичко, да си компетентен по всеки въпрос. Човек си има среда и поприще, в което се развива и в зависимост не от темповете, с които го прави, а от качеството, бива определят съответно като НАЙ или като посредствен.

„Гледането на ноктите” би могло да се сравни с „лекото кривване” от пътя. Когато човек има цел, то той има и възможности, защото никога не те спохожда идея, без необходимите средства, за да я постигнеш. В такъв случай е много хубаво да бъдеш „кон с капаци”, тъй като не трябва да те занимава нищо странично, освен поставената цел – това е да си устремен и амбициран. Качеството се крие в това да работиш, твориш, постигаш, но… дори по пътя си към върха да бъдеш „добър акробат”, защото едно „поглеждане на ноктите” понякога би ти коствало много.

Според вас кога е времето един акробат да си погледне ноктите? (въпросът е в метафоричен смисъл)