Мислих, мислих как да озаглавя тази тема и накрая измъдрих тази свещена глупост! Зная, че е нелогично, но исках заглавието да съдържа най-важните думи - а те са: куче и хербаризиран. =)

Тази тема неистински и неоткровено е посветена на истината.

Ненавиждам вечната готовност за истината, истината по навик, истината по задължение. Истината е буря и щом пречисти въздуха, отминава. Истината трябва да удря като гръм, в противен случай би била безполезна. Истината не бива да се превръща в куче за човека, горко на онзи, който й подсвирне. Не бива да бъде извеждана на синджир, не бива да бъде предъвквана. Не бива да бъде подхранвана, бе нива да бъде премервана: трябва да бъде оставена да расте в страшния й мир. Господ започнал прекалено да интимничи с нея и се задушил.

 

Какво трябва да се прави с истината, според вас?!?! Аз ако имах една истина бих си я засяла в саксия и бих си я отглеждала, без да я задушавам, но и без да я обичам. Просто най-безпристрастно бих я отминавала, като само от време на време я поливам, колкото да се сещам, че я имам. Ще я оставя да расте „в страшния си мир” до момент, в който ще заеме цялата стая и ще ме измести. Тогава излишната ще бъда аз, а не – тя. А аз това не го искам! Тогава какво да правя с една истина? Да я убия? Да си я хербаризирам – най-добре! Но тогава защо ми е увяхнала? Ще си я закача като картина… но тя е грозна! Какво да я правя…

 

(Имам една истина излишна, вие искате ли я?)

чудя се, има ли истина изобщо? Има разбира се, и предполагам, и би следвало тя да е една....но човечеството според мен е много далече от това, да осъзнае, че истината е една...на този етап истината е в главата на всеки един от нас, всеки си мисли че е прав...един вид човечеството страда от многостранна шизофрения, за съжаление....

Има логика в това, което казваш, но не съвсем.
Неоспорим факт е, че истината е една, но истината за какво? =) Аз мога да кажа, че истината е една за това, че в момента съществувам и съм тук и сега, но моментално ще се намери философ, който ще каже, че може реално погледнато да съм тук, но не напълно, тъй като може би душата е някъде другаде или съзнанието е в това, което пиша, т.е. съзнанието не е тук – в стаята!
Ако истината за любовта е една… има ли любов? Има – да! Но всеки я изпитва по различен начин, т.е. има много любови или любов с много лица и под много форми, т.е. има ли любов? Не – няма – защото не е една, не е конкретна!
И т.н. и т.н.
Затова смея да твърдя, че наистина „човечеството страда от многостранна шизофрения” , но тя е породена не от това, че истината е една, а от това, че си мислим, че тя е една.
Затова си казах, че ако си взема една истина, ще я отглеждам много грижовно до момента, в който вече не е истина, и тогава ще я заменя с друга… защото истини – колкото щеш.
Както беше казал Шерлок Холмс - Като изключим невъзможното, това, което остава, колкото и невероятно да звучи, е истината. Но както всички знаем – (почти) няма невъзможни неща, стига човек да ги иска. Тогава нищо не остава, откъдето следва, че истина може и да има… може и да няма...

P.C. - Daheck, ако ти дам една истина, какво би направил с нея?

Както споменах в първия си пост, считам че истината е една....тя е над нашия ум, затова не можем да я осъзнаем, защото сме ограничени от ума си. Мислим, че съществуването е заключено в главата ни, знаем всичко...Мислим си, че ума може да ни разкрие всички тайни на цялото...А той не може, не е по силите му...Т.е. истината не е по силите му! Затова хората се задоволяваме само с истината, която е в главата на всеки един от нас, и за нас друга истина просто няма...И това не е малко междувпрочем, все от някъде трябва да се започне все пак....Та в този смисъл, нашата истина се изразява и се проектира от нашия собствен опит...
Та сега към въпроса ти....Какво бих правил с истина дадена от теб? Бих и обърнал внимание, бих я наблюдавал, бих се наслаждавал на това как боравиш с нея...Но тя е твоя! Не е моя истина и никога не може да бъде, защото всеки си има свой собствен път в живота и сам трябва да я преоткрие за себе си..Ако изповядваш нечия чужда истина си обречен на провал в живота...Това говори за липса на единтичност.

Това е истината от една страна, от друга бих я определил дори с една дума - любов...Но любов не към даден човек, а любов към това, че живееш. От там тръгва всичко, това е необходимото задължително условие. Тази любов стои в основата на всичко, тя е в основата на това да си способен да преоткриеш своята истина...Без любов можеш да станеш само поклонник на нечия чужда истина...

Вече може би бих могла да кажа, че съм съгласна с теб.
Впечатлние ми направиха последите ти думи: "..любов към това, че живееш..."
Според теб колко хора осъзнават, че живеят? Не зная защо, но съм оснатала с впечатлението, че повечето просто си живуркат или съществуват, и това е защото НЕ осъзнават, че живеят, а какво остава за това да изпитват любов и да се радват на живота.
Според мен това е една идеалистична представа за нещата и ти си мислиш, че трябва да е така, просто защото ти изпитваш тази любов, т.е. това Е твоята истина, но коята междодругото е безупречно вярна, стига обаче повече хора да я прилагат.

С пожелание за един динамичен и прекрасен ден.
=)